“Любовта е многосъставна, и то така, че различното в нея е безгранично” казва шведският мистик и философ Емануел Сведенборг.
Тази фраза съдържа не една, а много истини и то от различни перспективи. А изречението е толкоз просто. Може би и с любовта е така – бисер, чиито нюанси залагаме ние, Човеците.
Наистина много са измеренията на любовта, защото тя може да бъде видяна в и олицетворена с всичко, което е около нас.
Любовта е в перфектното съзвучие и синхроничност на природата.
Любовта е в красотата на звездното небе и в топлината на Слънцето.
Любовта е в прегръдката на детето.
Любовта е в музиката, която ни въздига и ободрява.
Любовта е във въздуха, земята и водата, без които не можем да живеем.
Любовта е в радостния момент, който ни подсказва, че можем всичко.
Тя е в надеждата, че утре ще е по-добре. Примерите са много, стига да отворим широко очите си. Можем да я съзрем във всеки един момент и във всеки един детайл. Та има ли по-ясен пример за Вселенската любов от творбата и Човек. Две клетки, които се сливат, за да постигнат съвършенство – тяло, визия, мисъл, чувства, съдба. Детайл по детайл наредени и неповторими с никой, нищо и никога.
Любовта е Навсякъде
Да, Любовта е навсякъде, но стига да искаме да я виждаме, да си го позволяваме и да сме достатъчно благодарни, признателни и отговорни към нея. Човекът, обаче, обича да видоизменя нещата и всъщност така твори играта Живот, която носи еволюцията. Доста от понятията за Любовта, които познаваме, стават продукт на удовлетворяващото се или слабо его – обичаме да прехвърляме отговорност, не искаме да сме уязвими, в повечето случаи неосъзнато ни е страх, разсъждаваме, плануваме и т.н. Прекрояваме Любовта в грижа, за която искаме да сме оценени. Правим я героиня на арената за господство. Бъркаме я със секс. Искаме да я покажем демонстративно пред света като я обличаме в суета. Списъкът е дълъг и както казва Сведенборг, при толкова хора и преплетени съдби нейното проявление е безгранично различно.
Любовта е битието, но мъдростта в нас ни води как да я осъществяваме в и около себе си.
Любовта през Числата
Ще Ви представя едно различно четене на Любовта – през призмата на числата. Вярвам в тяхните указания като свързващи основните компоненти на материалния и духовния свят. Надявам се тази статия да прекрои правилно Вашето отношение към нея, за да бъде тя извикана и претворена в живота ни по най-добрия начин.
Нито ще отричаме, нито ще приемаме за вярно. Идеята е да си даваме правото да излизаме от познатите концепции и субективното зацикляне, за да се научим да разбираме повече както себе си, така и другите. Да си даваме честни отговори. Самото им търсене е целебен процес. Смисълът е да вървим по пътя на осъзнатото приемане на себе си и света.
Числовото изчисление на думата Любов е 16/7.
7 е красиво, ангелско число, каквато е и Божествената любов, но то е най-вече Принцип на Усъвършенстване. Не на другите, а на себе си. Не да изискваме от другия, а от себе си. Не да променяме другия, а себе си. Не да контролираме другия, а да владеем себе си. Не да се правим зависими от другия /6/ с всичките му последствия, а да можем да изразим свободно себе си.
7 се свързва със самобитността на Душата. Душата живее в сърцето, а не в мозъка. Не чувстваме с мозъка. Умът е този, който се съпротивлява на интуицията – пряката ни връзка с Божествената любов. Включвайки мозъка и егото /16/ вероятно вече спираме да говорим за истинска любов.
Истината е, че всеки носи конпежа в сърцето си да бъде обичан. Даже и тези, които най-го отричат. Вероятно точно те имат най-много нужда от любов, просто отказват осъзнаването -процес, свързан с въпроси и търсене.
Замисляли ли сте се, дали всъщност истински сте готови да бъдете обичани? Дали ако срещу Вас застане човек с подобно на Вашето поведение и начин на мислене, чувстване и изразяване, ще можете да го обичате? Убедени ли сте, че това, което давате, е чиста любов? Дали Вашият начин на обичане синхронизира с разбиранията и жаждата на другия човек? Колко сте склонни да се променяте, за да получите любовта, която искате? Изисква смелост да разрушиш старите мостове, но пък ново и различно не може да се гради върху неизчистени руини и боклуци. До колко стоите в стериотипно поведение и сте склонни да предприемате различни ходове, да пробвате? Страхувате ли се от емоционално нараняване? Ако да, то тогава стопирате каквито и да било процеси, които идват към Вас. Стоите ли винаги с единия крак отвън, за да имате бек-ап вариант и свободен изход за бягство? Подобен начин на мислене директно кодира негативно развитие на взаимоотношенията. Любовта е отдаденост. Тя е посвещение. Мисълта за мен се разширява и вкарва до мен другия.
Много често, когато отношенията станат трудни, избираме да размахваме пръст, да бягаме, да се скриваме в черупката си, да се разболяваме или просто абдикираме, смятайки, че пак не сме извадили късмет. Нещата със сигурност ще се повторят, вероятно утежнени. Ако се оправдаваме и не искаме да застанем срещу себе си, ще го наречем просто съдба. Съдбата, обаче, си градим сами. Да, имаме уроци за вземане, ама съдбата е рефлекцията на това как ги вземаме. И всъщност това е смисълът на усъвършенстването. Любовта е път за духовно израстване и личностно развитие.
И точно интимното партньорство и семейството /6/, в т.ч рожденно, лично, роднини и деца, които носят символиката на любовта, са именно областите, които най-вече транслират промените към нас. /1/ и /6/ отразява Аз във връзките, моята отговорност в тях. Това са сферите, от които идват най-силните предизвикателства, но и стимули, чрез които ние предимно преработваме себе си. От тук най-вече тече и обратна информация кои сме, какво правим и как то резултира.
Люлеем се в полюсни разбирания и търсения, както и в противоположни заявки и адекватно на тях привличани обстоятелства. Докато не спрем да идентифицираме Любовта с човека срещу нас. И обърнем погледа към себе си /7/. Хубаво е да се научим да се самоанализираме и самонаблюдаваме. Ще откриваме най-ясните доказателства, че вътрешният свят определя външния. Спираме да ставаме спасител на всички други, бягайки от себе си, и ставаме спасител на себе си, бягайки от илюзията за собствената си идентичност /16/. “Такъв съм си” е най-спиращото развитието ни твърдение.
Не викайте външни обстоятелства, които да Ви принудят да се промените и да Ви покажат, че можете да понесете и друго. Тогава процесът е по-тежък, заради съпътстващата болка, често унижение, понякога дори и загуби /16/. Осъзнайте по-скоро, че собствената ни идентичност е в основата на любовта, която даваме и съответно получаваме, а навигатор на процесите сме самите ние. Ние винаги излизаме от собствените си програми, от начина, по който ние възприемаме, от това, което на нас ни се иска или смятаме за редно. Т.е импрегнираме себе си /1/ в другия човек и всъщност не си даваме правото да го опознаем, пък камо ли видим и приемем такъв, какъвто е. Да не говорим за любов. Седим в илюзията /6/ и градим пясъчни кули. Докато не се сринат и тогава ролята на птицата феникс е още по-трудна. /7/ е причината за освобождението според учителя Дънов. Любовта е най-често причината да освободиш душата си. Или да я заклеймиш.
Всъщност числото 16 в колодата от таро-карти символизира тази на Кулата. Можеш да се качиш на върха и, за да разпериш криле и полетиш, но можеш и да тупнеш в прахта, осъзнавайки че не си преценил правилно себе си. И тук е магичното разковниче. За да можеш да полетиш, трябва да знаеш какъв ти е ресурса и как боравиш с него /7/. Кой си /1/? Каква е истината за теб /6/? С каква истина подхождаш към другите /16/? Каква е твоята отговорност към твоята истина /16/? Всичко това изисква вътрешен анализ /7/. Всъщност таро картата Кулата е свързана с разрушение на старото, за да бъде изградено ново. И тук вмъквам, че повечето хора, с които работим по темата за любовта, са хора, с които сме имали взаимоотношения в други инкарнации. Щом отново са се появили в този ни живот, значи ни е даден шанса да прерзгледаме тези взаимоотношения, да си платим кармичните дългове и да еволюираме като души, взели си предначертаните уроци. И тук се крие скритата магия на любовта, а именно доверието във Вселенската мъдрост, справедливост и ред. И когато не се съпротивляваме на енергийния поток на случване, водени през его-схемите и желанията, а търсим важното за нас и сме приемащи без да заклеймяваме, ние съдействаме за бързото ни издигане на по-високо ниво и привличането на обстоятелства и хора с по-висока вибрация. Т.е. Любовта ни учи да приемаме предизвикателствата като източник на одухотвореност и развиване на духовност.
Кое ни спъва? – борбата със самия себе си. Отново се връщаме до нас. Пак си доказваме, че ние сме извора, откъдето се ражда всичко. Т.е. другите са само актьори в нашия спектакъл. Те ни отразяват, провокират, превръщат се във Вселенски флаг да се размърдаме /7/.
Да де, ама ние най-малко така ги гледаме. В повечето случаи очакваме от тях. Виждаме красиви принцове и принцеси, от които после се разочароваме, смятаме роднините за длъжни, строим си всякакви планове и парадигми /1,6/. Живеем си в илюзорна представа за Любовта/6/. А любовта е учител /7/. Както и лечител, ако можем да я превърнем в такава. Идеята е как ще изиграем 16-та, която изисква да преработим злото в себе си. Тук се крие предизвикателството на Любовта и смятам, че това е нейната мисия. 16-та носи Дяволчето в нас. В нумерологията това е вибрацията на силното и унищожаващо его. Ама това, което унищожава нас самите. Дори и когато си мислим, че наказваме другия, всъщност рисуваме своя живот и бъдеще, този на потомците ни, следващите ни инкарнации.
Самото влюбване е причудлива игра на енергии. Привличаме точно онзи, който в момента ни трябва. Този, който сме готови и имаме силата да понесем. Казаното важи и в пряк, и в преносен смисъл. И в Земен план, и в Духовен. Този, който ни е необходим, за да осъзнаем по-реално себе си и да направим крачка напред в собствената си еволюция /7/. Когато енергията се понесе от ефирните и свободно движещи се /от човешка гледна точка/ облаци към действителността /учебната зала/, започват лека-полека да се загатват и проличават проблемите, които сме си запланували заедно да изследваме. Тяхното преодоляване ще придава стойност на качеството на нашите взаимоотношения. Разбира се, в повечето случай, най-вече водени от изконното си желание да сме щастливи, се правим, че не ги забелязваме, оправдаваме (се) или отричаме знаците. И тук засаждаме страха /7/, осигурявайки му благоприятна почва да разцъфне. Най-редовно се захващаме с безумната задача да променяме другия или да му се докажем. Пълно изхабяване на енергия и проекция за негативна резултатност. Дори, когато сме натрупали вече опитност с този си тип поведение, често пак тръгваме от тази концепция. Нека пробваме да тръгнем от себе си /7/ – според мен в това е разковничето. Няма как да обичаш и разбираш някой друг, ако не си се научил първо да го прилагаш за себе си. Та нали най-добре можем да познаваме себе си. След като не можем да владеем енергията вътре, към и от себе си, защо се лъжем, че можем да го правим за друг. Трябва да има чистота отвътре, за да се прояви красота отвън. А Човекът измамно тръгва от другата посока. Чакаме да се появят обстоятелства отвън, които да омиротворят вътрешния ни свят. Търсим друг да ни донесе решения за онези неща, с които сме си избрали да се справим. Молим се някой да ни обича, ама се срамуваме и крием кои сме, т.е. какво точно да обича. Искаме да ни разбират, ама самите ние не сме разбрали себе си. Негодуваме, когато отсрещният не се сеща как мислим и какво чувстваме, ама се страхуваме да си го кажем на глас. Хич не ни е удобно да ни критикуват, ама ние сме много щедри, когато щафетата е в нас. Не влизаме в пълноценен контакт, поради задръжки и предразсъдъци, но го изискваме от другия. Трябва да проявяваме взискателност и воля в любовта /6/. Тя е партньорство, екипност, сътрудничество, споделяне, общо, баланс /7/. Тя е и живот в настоящето, а много често се превръща в дансинг на всички стари емоционални рани или градеж на планове за бъдещето. Любовта е дискретност и проницателност, проявени в точния момент. Тя е вяра /7/. И ако наистина обичате човека срещу Вас, Вие имате силата да го одухотворите /7/. Ако той не откликва така, както мечтаете или Ви е подвел/6,7/ в началото, може би имате да поработите. Както и ако Вие не сте окрилени от любовта, която получавате, също обърнете поглед към себе си. И изменете живота си. Нищо не приемайте за грешка, а за опитност. Но се учете от тази опитност. Когато отмине бурята, не забравайте за нея. Точно тогава е благодатния в спокойствие момент да седнеш и да си направиш самоанализ /7/. Но не мислете само за себе си /1/ и не влизайте в позицията на жертва или мъченик /6/. Щом нещо се е случило, то носи смисъл за Вас. И вероятно от Вас се очаква да потърсите този смисъл, който винаги е за промяна. Любовта променя. Тя не е робство, тя е път към освобождението. И когато всичко се разруши, може би най-ясно ще можеш да видиш кой си /16/, да вникнеш в нещата отвъд очевидната им рамка. Никога не вървете срещу Вселената, никой не може да бъде обичан или да обича насила. Ако трябва да си тръгнете, тръгнете си навреме. Това също е осъзнатост /7/. /16/ казва още „Аз съм здрав“, както и „Мисля здравословно за себе си“.
Има и нещо друго. Ние много често гледаме имагинерно на любовта /16/. Тя не е розови облачета и за съжаление няма човек, с който да не се появят търкания и проблемни ситуации. Любовта е дар за надграждане на Аз-а /1,7/. Получаваме го през изпитанията и начина, по който възникналите взаимни ситуации се решават. И в това поле най-силно важи Законът за даването и получаването. Наруши ли се балансът /7/, партньорът ще го отрази. Рано или късно липсата на равновесие ще отпечата своя негативизъм и в повечето случаи по-наранен остава даващия. И позата на мъченик /6/ само ще засили очевадно ситуацията. Любовта ни учи да говорим правилно, да имаме пълноценен и за двете страни контакт, да можем да заявяваме границите си без да правим компромис със себе си и без да влизаме в енергията на обидата или подценяването на другия. Ясно да изразяваме себе си. Не успеем ли, неминуемо се превръща в катализатор на промени. Амбицията да се докажем или наложим става сепуко и най-често погубва нас. И от този момент нататък Животът почва да се гради върху различна основа. Може да има нужда от справяне в материален план, разбиване на психика, още по-големи страхове и придобити допълнително комплекси. Любовта може да загуби вярата /7/ – най-силното, което носи. Може да последва разболяване или толкова дълбоко вътрешно затваряне, което дори да отрече живота.
Всъщност числото 16 е тежко кармично число, което те подтиква да се справиш със собствените си недъзи и грешни схващания, да поправиш себе си. Носи преплитането на материалния и духовния свят, за да се научим на правилното съчетание. Да се стремим към коректното претворяване на Вселенските закони в своя физически свят. Истината е в нас /16/, просто трябва да си я спомним Ако не съумеем по доброволния начин, следва катастрофално състояние. Човек, който е избрал Любовта, не е останал непроменен. С нея не се играе и не можем да си позволяваме да и се подиграваме. Винаги има последствия. Ще дойде някога все пак онзи момент, който тя ще ни научи на смирение. Кога и с каква съответстваща сила, разбира се, зависи от нашия личен избор и воля да се справим със себе си.
Любовта не търпи егоизма или самолюбието /1/ за сметка на страданието на друг, както и неспособността ни да изразим и проявим правилно себе си. Не допуска зависимостта /6/ като своя форма на съществуване. Тя не е оръжие на агресията, нито на заплахите. Не е заместител на необходимостта ти да си почетен или необходим. Тя не бяга от болката и страданието, а ги приема като път за извисяване. Тя цени различията и и избира онези, които могат да я въздигнат. Тя не бяга от задължения, нито прехвърля отговорност /6/. Тя не е изолираност и пренебрежение. Емоционалната закостенялост не е нейна роба, нито контролът рисува битието и. По-скоро това са признаци на страха и на нежеланието на човека да работи със себе си /7/.
Любовта и страхът са огледалните страни на монетата. В хората работи най-силно страхът от изоставяне /7/. Вероятно кодиран от минали животи или забит в подсъзнанието, дори от най-ранните детски години. Страх ме е да не ме изоставят и бягам превантивно. Пазя се от любовта, защото може да ме нарани пак. Очаквам предателството, докато наистина дойде. Или взимам нещата под контрол, докато Вселената ми докаже, че нищо не мога да контролирам. И така само разрушаваме и вероятно никога няма да си позволим да опитаме от тоз сладък плод, наречен Любов. Започваме да я мислим и схематизираме, забравайки да я чувстваме. Често игнорираме интуитивните си прозрения, защото сме си наумили да си докажем, да получим, да победим, да имаме и най-пагубното – въобразяваме си, че сме способни да променим човека отсреща. Ако той самият не иска и не е на необходимото ниво да изследва своята осъзнатост, най-много да задълбочите конфликтността и пропастта между Вас. Съвсем възможно е да изхабите своя ресурс и да останете използван и излъган /7/. Помислете, дали Вие можете ли да се промените и да изпълнявате чужди инструкции как да живеете своя живот? Временно може би да, но с цената на какво? Любовта е антиподна на робството. Тя не задушава и не подтиска. Тя е свободата да искам да променя себе си и да дам правото на другия да бъде такъв, какъвто е. Да следва себе си, да взема собствените си уроци. Ако той не върви синхронно с мен, мога да избера как да си тръгна, но не и да му отнемам правото да си взема собствените уроци. Това носи кармичност. Истинската любов ти дава правото да избираш, да не се съгласяваш, но и да не принуждаваш – нито себе си, нито другия. И това е най-чистото и честно действие към теб и него, често провокирано от страха и срама – да вземеш решение /1/ и да си поемеш отговорността за него /6/. Има поле за любов само тогава, когато има взаимност /7/ и нещата се случват с лекота. Пътят до там се прокарва единствено с желаната промяна, идваща от самите нас. Реално самият път на промяна е Любовта.
Изводът е, че ако не гледаме с очи, пълни с Любов, може би трудно ще видим и разберем Любовта. Влюбването е в самия живот, а Любовта започва от нас самите и от собственото ни желание да се усъвършенстваме по пътя на нейното изживяване.
